Обикновена манатарка

/Boletus edulis/

Рисунка на обикновена манатарка

Рисунка на обикновена манатарка

Обикновената манатарка (penny bunангл.) е известна в България още като меча гъба, самунка, маматарка. Това е най-популярният представител на род Boletus и се среща на много места по света, почти изцяло в Северното полукълбо.

Гуглата на обикновената манатарка е полукълбеста при младите гъби, а по-късно е разперена с диаметър от 5 до 30 см. На цвят гуглата е белезникава до кафява, а повърхността и е гладка и суха.

Вместо ламели под гуглата на обикновената манатарка има тръбички, които на дължина варират от 1 до 4 см. и са несраснали с пънчето. На цвят тръбичките са белезникави при младите гъби, а по-късно са жълтеникави до зелено-кафяви. Не променят цвета си при нараняване.

Обикновена манатарка

Обикновена манатарка

Обикновена манатарка

Обикновена манатарка

Обикновена манатарка

Обикновена манатарка

Обикновена манатарка

Обикновена манатарка

Пънчето на обикновената манатарка е яйцевидно в началото и бухалковидно по-късно, с височина от 7 до 25 см. и дебелина от 2 до 8 см. Цветът на пънчето обикновено е от бледоохрен до светлокафяв. Покрито е с белезинкава релефна мрежа, изразена най-добре в горния край.

Месото на гъбата обикновена манатарка е плътно, бяло, непроменящо цвета си при нараняване, с приятен аромат и вкус. При застаряващите гъби текстурата на месото може да започне да наподобява донапрен.

Обикновена манатарка

Обикновена манатарка

Обикновена манатарка

Обикновена манатарка

Обикновена манатарка

Обикновена манатарка

Обикновена манатарка

Обикновена манатарка

Обикновена манатарка

Обикновена манатарка

Обикновена манатарка

Обикновена манатарка

Обикновена манатарка

Обикновена манатарка

Обикновена манатарка

Обикновена манатарка

Обикновената манатарка се среща у нас в широколистни и иглолистни гори, както в планините, така и в равнините. Според конкретните климатични условия, може да бъде събирана от май до ноември.

Тове е една от най-събираните гъби в България поради отличните и вкусови качества и хранителна стойност. Богата е на “бързи” въглехидрати, мазнини, минерали, витамини и фибри. Също така манатарката е една от гъбите, съдържащи най-голям брой аминокиселини, което я прави много подходяща за вегетариански диети като частичен заместител на месото.

Обикновената манатарка има редица общи белези и може лесно да бъде сбъркана с много други видове от род Boletus, като например – борова манатарка (Boletus pinophilus), бронзова манатарка (Boletus aereus), хлебна манатарка (Boletus regius), лятна манатарка (Boletus reticulatus) и др.

Посиняваща манатарка

Посиняваща манатарка

Същестува и друга група от видове на род Boletus, които се различават от гореизброените по това, че бързо и отчетливо посиняват при нараняване. По-голямата част от тези “посиняващи манатарки” са ядливи или неотровни с изключение на вида Boletus satanas, наричан още дяволска гъба. Дяволската гъба се счита за отровна и консумацията и може да причини стомашни проблеми, гадене и повръщане, които да продължат с часове. Въпреки че има сведения за някои народи консумиращи тази гъба след продължителна термична обработка, авторите на този уеб сайт не препоръчват това при никакви обстоятелства.

Основните белези, по които дяволската гъба се различава от обикновената манатарка са:

  • при нараняване, дяволската гъба бързо и ясно посинява
  • тръбичките, както и релефната мрежа по пънчето на дяволската гъба са карминено червени

Поради риска от обръкване с дяволската гъба и поради съмнителните вкусови качества на повечето “посиняващи манатарки”, авторите на gabarstvo.com, не препоръчват събирането и консумацията на гъби от род Boletus, които посиняват при нараняване. Снимката по-горе изобразява гъба от този вид, заснета 10-15 секунди след разрязването и.

ВНИМАНИЕ: Събирането и консумирането на диворастящи гъби е опасно занимание и се извършва на собствена отговорност! Екипът на gabarstvo.com не поема никаква отговорност за проблеми възникнали поради спазването или неспазването на препоръките в този уеб сайт!


4 Responses to Обикновена манатарка

  1. Асен

    Да, за посиняващите манатарки е добър съвета. Днес една големичка изхвърлих. Не беше дяволска гъба, ама за всеки случай…

  2. Георги

    Съвети от мен… не яжте гъби в които не сте на 100% сигурни и винаги берете на едно и също място, като в близост да няма отровни гъби. Намерите ли няколко вида гъби ги делете в отделни торби. Ако се съмнявате питайте!!!

  3. Георги Ламбуров

    Boletus edulis е комплекс от доста под-видове. Някои от тези под-видове като бронзовата и боровата манатарки вече са отделени в отделни видове.

    По-начало бронзовата ( габъровата) манатарка се среща и при доста сухо време, в дъбовата манатарка ( която е с по-дълга дръжка) излиза при продължителни дъждове. Такава съм срещал само през 2002 г., когато пролетта имаше необичаен урожай на манатарки.

    Тогава срещах и чисто бялата ( смърчова ) манатарка, която расте и в букови гори. Именно тя е с най-високото качество, като вкус и аромат.

    • Васил Петков

      В допълнение на информацията от Георги Ламбуров ще споделя моите наблюдения относно реда за появяване на отделните видове манатарки. Според моя дългогодишен опит на гъбар в Пловдивския регион бих направил следните изводи: – всички видове манатарка се нуждаят от продължителни валежи и трайно затопляне на времето – обикновено за нашия регион това става от средата до към края на м. май;
      – първоначално се появява бронзовата, хлебната и отделни екземпляри на червеностъблената манатарки в проредени и добре огряти от слънцето дъбови гори в Горно-тракийската низина, подбалканските полета, средногорието и родопската яка;
      – малко по-късно или почти едновременно с тях тръгва и обикновената манатарка, като постепенно се качва във височина и към 15-20 юни достига 1000-1200 м. н.в.;
      – при благоприятна валежна обстановка и неизбежно продължаващо затопляне на височина около 1400-1500 м. до към 10-15 юли се събира букова /в букови гори/ и борова, елова, смърчова и др. манатарки в съответните иглолистни гори. След това обикновено настъпва засушаване, с което приключва пролетно- лятното събиране на манатарки;
      – лятно-есенният сезон на манатарките в нашия регион започва около 20-25 август /при необходимата естествено влажност/ на височина около 2000 м., като постепено се спуска надолу и достига равнинната част към втората половина на септември и целия октомври /ако е топличък и дъждовен/;
      – естествено е, че при продължителни валежи и чувствително захлаждане може да се появи манатарка масово навсякъде и по всяко време на лятото.
      И накрая бих се радвал колегите гъбари от различните региони на страната да споделят своят опит и наблюдения по разглежданите въпроси.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>

© 2014 gabarstvo.com | Условия за ползване | Политика за поверителност | Sitemap